Пасивирането на метала е тясно свързано с галваничното покритие. Специалните изисквания за обработка на твърдо покритите материали преди покритието могат да бъдат намерени в много книги и ръководства. Повечето от причините, поради които тези материали са трудни за плочи, са тясно свързани с тяхната грубост. Четвъртата лекция разглежда накратко въпроса за пасивацията и активирането. Тази лекция отчита значението на този въпрос за галваничното покритие и след това го обсъжда по-подробно. Пасивирането и активирането са противоположното поведение: пасивацията води до изместване на електродния потенциал на метала в положителна посока, докато активирането го кара да се измества в отрицателна посока. Чрез измерване на кривата потенциал-време на метала в различни среди може да се определи състоянието на пасивиране и активиране. Пасивирането се дължи на това, че на повърхността от чист метал или сплав се образува пасивиращ слой (предимно оксиден слой). След опит за премахване на пасивиращия слой чистият метал или сплав преминава от пасивиращо състояние в активирано състояние. По време на галваничното покритие покриващият слой може да се отлага само върху напълно активираната повърхност, за да се получи добра сила на свързване и външен вид. Ако на повърхността има пасивиращ слой, от една страна, разстоянието между покриващия слой и металните атоми на основното тяло се увеличава и универсалната гравитация се намалява; от друга страна е невъзможно да се образува метална връзка между двата метални атома.
Дали металът ще се пасивира или не е свързано със средните условия, но по-важното е, че зависи от естеството на самия метал. Във връзка с това размерът на метала" коефициент на пасивност" може да се сравни: метал с по-голям пасивиращ коефициент е по-лесен за пасивиране и пасивиращият слой е по-плътен. Коефициентът на пасивация на някои метали е: титан, 2,44; алуминий, 0.82; хром, 0,74; берилий, 0.73; молибден, 0.49; магнезий, O. 47; никел, 0,37; бормашина, 0,20; желязо, 0,18; манган, 0,13; цинк, 0,024; калций, мед, олово, калай, ～ 0,00. Титанът е метал, който лесно се пасивира, докато калций, мед, олово и калай не са лесно пасивирани.
Добавянето на определена масова част от един или повече метали с голям коефициент на пасивиране към метал с нисък коефициент на пасивиране, за да се образува сплав, ще увеличи лесното му пасивиране, като по този начин ще се подобри устойчивостта на корозия. Например добавянето на повече от 13% хром към стоманата става феритна или мартензитна неръждаема стомана (като 0Crl3и 4Crl3); добавянето на повече пасивиран титан и др., става по-устойчива на корозия аустенитна неръждаема стомана, типично Неферомагнитна lCrl8Ni9Ti неръждаема стомана (съдържаща 18% хром, 9% никел и малко количество титан). Съдържащият молибден неръждаема стомана има по-добра устойчивост на корозия на сярна киселина. Устойчивостта на корозия на галванизирана сплав цинк-никел и дори сплав цинк-желязо е много по-добра от тази на галванизиран чист цинк. За да се замени пасивирането на хексавалентен хром цинково покритие, към настоящия разтвор за пасивиране на тривалентен хром обикновено се добавят никелова сол и кобалтова сол. Въпреки че има много проучвания за безхромна пасивация, корозионната му устойчивост не е толкова добра, колкото при пасивацията, съдържаща хром. Някои хора смятат, че най-обещаващата безхромна пасивация е използването на титанови соли и редки земни метали, последвано от пасивиране на молибдат. В края на 70-те години авторът е видял продукти от титаниева сол за пасивиране на сребро, използващи титанил сулфат като основна сол, които не само са имали висока белота, но и са имали добра устойчивост на корозия; но недостатъкът му е да гарантира, че титановите йони са в състояние на висока валентност. За да се добави голямо количество нестабилен водороден прекис, той не е популяризиран.